Аделина Попнеделева, Копривата – текст и текстил, или „Мазохистичен пърформанс по Ханс Кристиан Андерсен“
„Мазохистичен пърформанс по Ханс Кристиан Андерсен“
Проф. д-р Аделина Попнеделева
Катедра "Текстил - изкуство и дизайн"
НХА София, България
Aкцията-пърформанс на Аделина Попнеделева се състои от няколко части. видеопрожекция представя процеса на бране на коприва с голи ръце и последствията от този акт.На стената виси изтъкана наполовина риза от коприва. На място в галерията авторката тъче последния ръкав и го прикрепя към ризата.
Очевиден е аналогът с приказката на Андерсен "Елиза и дивите лебеди". в нея става дума за момичето, което жертвоготовно приема ролята на спасител на своите братя, превърнати от злата мащеха в лебеди. то трябва да изтъче 11 ризи от коприва като не пророни и дума. когато е обвинена в магьосничество, девойката е готова да приеме отредената й съдба, но не и да проговори. Накрая волята и готовността й за саможертва обръщат нещата в нейна полза и приказката завършва щастливо.
В своята акция Аделина Попнеделева наслагва няколко смислови пласта. От една страна е историята, позната ни от популярната приказка на Андерсен. От друга, идентификацията на авторката с героинята и материализирането на приказния образ е реална съвременна жена, внася автобиографичен момент. Историческият аспект навява определени асоциации, които се преплитат с нов,"актуален" прочит.
Според собствените думи на Аделина Попнеделева основният акцент е свързан с идеята за приетата жертва и мълчаливото обричане, разгледано като синоним на обичайното женско поведение. "В приказката ме интересува женската страна, позицията на елиза, която приема страданието, приема неразбирането, обвиненията, мълчанието. За мен това е метафора на любовта. Любов не като удоволствие и наслада. любов, лишена от блестящи, ефектни, красиви жестове, но близка до реалните и банални жертви, които правим заобичаните от нас.''
Чрез брането на коприва с голи ръце тя обръща внимание върху още един драматичен акт, който може да има различни тълкувания:саможертва, но и самобичуване, очистване от насложените негативни емоции. Този неин жест на катарзис се превръща в равностоен на отдаването и придава двузначност на разказа.
Мария Василева