Български литературни и литературоведски
интерпретации

 

За проекта

Научен проект  Литература и природа

Български литературни и литературоведски интерпретации

Договор с ФНИ, № КП-06-Н60/13 от 3.12.2021

 

Темата на проекта е изключително актуална и значима. Мисълта за околната среда е във фокуса на общественото внимание. Водеща е и в културен, и в политически, и в екзистенциален смисъл. Призивът за природосъобразен начин на живот е във всички дискурси. Възстановяването на разкъсаната връзка между човека и природата днес е императив, а във философски аспект се наблюдава преодоляване на противопоставянето между природата и културата.

Природата е всеприсъстваща в литературата. Дълго време е възпявана от поетите като муза. Синоним на невинност, тя бива разглеждана в опозиция спрямо културата. В изкуството мимезисът цели да имитира природата и да я възсъздаде в цялото ѝ величие и очарование. Днес осъзнаваме, че става дума за единство, към което самите ние принадлежим, с което сме обвързани в двупосочна зависимост. При това, природата вече e не толкова тази, която ни закриля, а която на свой ред има нужда от нашата закрила.

Промените в климата все повече ни тревожат, съдбата на живата материя ни измъчва – въпросите за нашата отговорност за опазване на природната среда стават кардинални, решенията – неотложни. Световната общественост днес е с изострено вниманието към всички области на знанието, които проявяват грижа към участта на Земята ни, към опитите да се реанимира природата, тревожно издъхваща в резултат на „модерните” подходи към нея.

Съвременната литература се движи от антропоцентризъм към екоцентризъм, поставяйки природата в центъра на вниманието не толкова за нас, колкото за самата нея; преоткривайки я не само в нейния символичен, но и в нейния емпиричен израз.

Темата за природата е една от най-богатите в литературата. Тя е водеща у всички значими автори от Античността до днешния ден. Природните сцени в литературата могат да бъдат свързани с атмосферни явления, с описанието на животни или пейзажи, с картини от работата на полето, с носталгия по райската градина, и пр. Природата представлява също и вълнуващо огледало на най-дълбинните човешки чувства и емоции, на които литературата от своя страна, придава мощта си да внушава и силата си да откликва. Симбиозата между природно преживяване и литературно писане предлага огромно и вълнуващо изследователско поле.

Вниманието ни е съсредоточено с предимство към българската литература в опит да видим какъв е нейният разказ за природата, как се е променял с времето и какви интерпретации е получавал с помощта на пантеистичното, героичното или алегоричното, в движението между символиката и емпирията, между семиосферата и биосферата.

Литературата не е безучастна към обществените дебати, тя винаги е откликвала на проблемите, които вълнуват обществото. Писателите открай време са защитници на природата, еколози преди самото понятие да се роди, първите внимателни наблюдатели на връзките между всяко живо същество и неговата среда.

 

Основната ни цел е да изследваме тази универсална тема във фокуса на българските литературни и литературоведски интерпретации. Литературни, защото, независимо дали ще я разглеждаме сама за себе си, или компаративно, именно българската литература ще е в центъра на вниманието ни. Литературоведски, защото ще каталогизираме съществуващите изследвания по въпроса и ще добавим самите ние своите, съобразени с най-новите литературоведски методи на изследване, научни анализи и прогнози.

      Проектът ориентира своите дейности около следните научни намерения: