Български литературни и литературоведски
интерпретации

 

Природата в българската поезия

Едвин Сугарев, Гоби
1999 г.
Елисавета Багряна, Дъжд
Емануил Попдимитров, Земя-невеста
1930 г.
Емануил Попдимитров, Пролет
1911 г.
Иван Вазов, В лоното на Рила
1891 г.
Иван Вазов, Дисонанси
1893 г.
Иван Вазов, Зимна вечер
Иван Вазов, Какво пее планината
1917 г.
Иван Вазов, Под нашето небе (1900)
1900 г.
Иван Хаджихристов, След дъжд
Кирил Христов, Из облак дъжд
Людмил Стоянов, Вечерен дъжд
Мара Белчева, Тиролския дъжд все вали...
Никола Ракитин, Априлски дъжд
Пейо Яворов, Среднощен вихър
Пенчо Славейков, Алеята е пуста. Дъжд ръми...
Петър Алипиев, Балкон
1989 г.
Петър Алипиев, В зоологическата градина
1989 г.
Петър Алипиев, Еднодневки
1989 г.
Петър Алипиев, Кучето на връх Мусала
1989 г.
Петър Алипиев, Мусала
1989 г.
Петър Алипиев, Пладне
1989 г.
Петър Алипиев, След бурята
1989 г.
Петър Алипиев, Щурци
1989 г.
Пламен Антов, Поетът е хтонично същество. София, Ерго, 2015.Пламен Антов, Поетът е хтонично същество. София, Ерго, 2015.
2015 г.
Пламен Антов, Тотемът на вълка. НеполитическотоПламен Антов, Тотемът на вълка. Неполитическото
2013 г.
Ситен дъжд вали като маргарит...

Библиотека