Людмила Малинова (съставител). Дъждът. София, ИЦ Боян Пенев

"Изначален и вечен в природата - дъждът е траен художествен образ в изкуството". С тази мисъл започва съставителката на книгата Людмила Малинова. Защото "мотивът за дъжда и неговият образ илюстрират духовните и естетическите търсения в българската лирика" . А прочитът на дъжда от включените в антологията автори е твърде различен. Самата антология включва поети от началото на века до наши дни, както се казва - от Иван Вазов, Пенчо Славейков, Мара Белчева, Кирил Христов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Никола Ракитин, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Елиставета Багряна, Магда Петканова, Атанас Далчев, Александър Муратов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Блага Димитрова, Радой Ралин, Усин Керим, Найден Вълчев, Първан Стефанов, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калин Донков.... до Петя Дубарова, Георги Господинов и Пламен Дойнов.
Всъщност антологията започва с народна песен.

Ситен дъжд вали като маргарит
моето либе коня седлае...
на кяр да иде на Каравлашко.
Азе му думам и му се моля:
"Поседи, либе, тая година,
тая година и тая зима:
пари се, либе, севга печелят,
младост е, либе, еднаж на света,
младост минува като росица:
заран я има, дене я нема!