Покана за научна конференция на тема: „Дивото зове“. Изкуството и дивата природа

„Дивото зове“. Изкуството и дивата природа

Покана за конференция

Организатор: екипът на научен проект  

Литература и природа. Български литературни и литературоведски интерпретации

https://litteraturaetnatura.eu/

Институт за литература – БАН

17–18 октомври 2024 г.

            Строго погледнато, дивата природа е това, което е различно, другото, неподвластният на човешката воля φύσις в неговото първично, онтологично състояние: природата в нейната най-сурова проява. В същото време става дума за културно изграден фантазъм, утопия, произтичаща от „артиализацията“ (Монтен) на естествения свят. При това имаме работа не толкова с транспозиция от реалността към фикцията, колкото с прескачане от една фикция към друга. Намесени са всички изкуства.

Дивата природа може да е с положителен и с отрицателен знак; да бъде диаболизирана или идеализирана; да извиква предчовешкото съществувание, но може да означава и неподлежащото на култивиране; да изразява разрушителното или съзидателно начало. Каквато и да е нейната интерпретация обаче, тя е неизчерпаем ресурс за творческото въображение. Дивото се превръща в мит (достатъчно е да споменем мита за „добрия дивак“ или мита за „Дивия запад“), появява се в заглавия, превръща се в муза или кауза, става емблема, философия, начин на мислене. Примери може да открием в различни изкуства: пиесата за клавесин „Диваците“ (Les Sauvages) на Ж.-Ф. Рамо, филми като  „Дивакът“ (The Savage) на Дж. Майкъл или „Дивата планета“ (Ferocious Planet) на Б. О’Браян, песента „Диви коне“ (Wild Horses) на Ролинг стоунс, картината „Дивият лов“ (Die Wilde Jagd) на  Й. В. Кордес, романът на У. Смит „Диво правосъдие“ (Wild Justice), философското есе „Дивото мислене“ (La Pensée sauvage) на К. Леви-Строс, приказката на  Х. К. Андерсен „Дивите лебеди“ (De vilde Svaner) и много други, без да забравяме „Диви разкази“ на Н. Хайтов или „Свирепо настроение“ на Й. Радичков – всяко от които е заредено с някакво търсене, утвърждаване или полемизиране.

            Дивото се схваща като време (някога) или място (другаде), но то може да бъде и около нас, и вътре в нас. Плевелите растат между полезните посеви или между плочките на тротоарите. Достатъчно е човек малко да отклони вниманието си, да намали контрола и… мястото подивява, а под тънкия пласт култура изскача примитивното. Доминиращите конотации упорито извикват представи за „нечовешко“, „брутално“, „варварско“, „животинско“, „екстремно“.

            Сблъсъкът с дивото поражда културен шок. Ето защо то може да бъде мислено единствено в опозиция с антропизираното, с опитоменото. И макар че границите непрекъснато се променят, усещането за граница все пак се запазва. Както напомня Леви-Строс, общества, които не познават готвенето, нямат понятие и за суровото. Така че в полезрението ни неизбежно ще бъде поставено и цивилизованото (както и свързани дихотомии като естество – артефакт, хаос – ред, случайност – закономерност и пр.), макар че днес се опитваме да преодолеем бинарното си мислене и търсим креативни форми на „меланж“ (Е. Коча), а понятието за „биоразнообразие“ е призвано да помири някои от противоположностите.

            Дивото е най-природното в природата. Ето защо ще ни интересува неговото естетическо осмисляне, привлекателността (и заплахата) на тази другост: дивите животни, естественият растеж, развилнелите се стихии. И всички изкуства, които черпят от тяхната необузданост, виталност, свобода: музиката, живописта, архитектурата… И разбира се – литературата.

Някои възможни изследователски посоки:

• Архетипи на грандиозната природа (океанът, планината, пустинята, джунглата). Плашещото чувство на необятност (космосът);
• Случайното, инцидентното, катастрофичното;
• Естествено и свръхестествено. Чудовищното, мистериозното;  нощната гора, гъмжаща от диви зверове и странни създания (Думата sauvage на фр. и savage на англ. са етимологически свързани с латинското название за гора: silvaticus, „от гората“);
• Досегът с дивата природа и привлекателният ужас на сюблимното: удоволствие, примесено с чувство за опасност;
• Заплашителната и безмилостна природа. Природата мащеха. Природни катаклизми и стихии;
• Дивото като трансгресия и неговите герои (маргиналът, откривателят, планинецът, ловецът, отшелникът);
• Форми на дивото – материални, въображаеми, символични – в сърцето на града, в полето на цивилизацията, и т.н.

Ако нашето изследователско предложение ви е заинтригувало, ще очакваме вашите заявки за участие до 22 септември 2024: заглавие и резюме от около 300 думи, придружени с кратка био-библиографска бележка за автора, на адрес litteraturaetnatura@abv.bg