Николай, Генов, Метеорологията като топос: „Поетика на нестабилността“ в контекста на „Метеотопията“
Метеорологията като топос: „Поетика на нестабилността“
в контекста на „Метеотопията“
Николай Генов
Серафимова, Маргарита. Литературата във властта на метеорологията. Климат и креативност. Поетика на нестабилността. София: ИК „Персей“, 2025, 370 с.
През 2022 година литературният проект Future Fiction, който обещава да представя научнофантастични сюжети, способни да ни помогнат да разберем утрешния ден, публикува един малък сборник, наречен Meteotopia: Futures of Climate (In)Justice („Метеотопия: Сюжети на климатичната (не)справедливост“). Замисълът на тази социално ангажирана книжка бе наистина мащабен; тя започва с манифест от Франческо Версо и Ана Рюше, според които „от зората на времето отношението между човека и природата […] има две постоянни характеристики: уважение и подчинение“ (Verso, Rüsche 2022: 9). През последните векове обаче „подчинението успя да прекърши уважението. Експлоатацията зае мястото на разумното управление. И науката разомагьоса древната мистика на природата, оголвайки я за всеки, който би пожелал да се домогне до нейните ресурси“ (Verso, Rüsche 2022: 10). Основен виновник за всичко това, разбира се, е капиталистическата система, която днес, в епохата на антропоцена, изглежда, „вече няма конкуренти“ (Verso, Rüsche 2022: 10), и тази нейна неоспорвана хегемония прави въобразяването на алтернативни светове трудна, дори невъзможна, но пък за сметка на това необходима задача. Именно с това ужасно сложно начинание се захваща „Метеотопията“ – за да се провали главозамайващо на всички възможни нива.
Целта на настоящия текст обаче не е да критикува наивния и недобре обмислен опит на Future Fiction. Той беше щрихиран само за да послужи като фон на една друга книга, която няма твърде много допирни точки с набелязания сборник, тъй като нито споделя идеологическия му патос, нито повтаря концептуалните му грешки, нито е по същество комерсиален продукт на художествената литература. Става въпрос за новото литературоведско изследване на Маргарита Серафимова, озаглавено „Литературата във властта на метеорологията“, което без всякакви гръмки апломби и революционни пози успява да постигне всичко онова, което „Метеотопия“ набеляза като своя цел преди няколко години – и много повече. Монографията прави това елегантно, увлекателно…
Вж. продължението в Studia Litteraria Serdicensia, кн. 9/2025:
https://studialiteraria.eu/