Пламен Антов, Поетът е хтонично същество. София, Ерго, 2015.

Стихосбирката „Поетът е хтонично същество“ на Пламен Антов е поезия на изчезващите граници на формата, на отражението в огледалото и на отражението на самото огледало, на вглеждането и на отрицанието на виждането. Това е проглас към почти погубената връзка с природата и с изначалния произход на изкуството. Срещаме поета не като медиатор между свещеното и профанното, не като изразител на идеали и стремежи, а като хтонично същество. Формите и очертанията се губят сред сенки, немота и мъгла, това е поезия на зимата и невидимото, поезия на заличаването на следите в дълбокия сняг. Поетът си служи със словесното, но и с фотографското изображение, за да обрисува два противоположни свята – първия, в който думите и снимките са части на счупено огледало и изобразяват единствено фрагменти от света, неспособни да отразят неговата цялост, и втория, в който туристите, ловците и поетите все още не са нахлули, а само „ненаписаното“ би могло да „обхване пълнотата на света“

Борислава Иванова